Mohonk Mountain House
Преди 15 години
Публикации
сряда, 21 октомври 2009 г.
Регионален исторически музей, Пазарджик
Адрес: пл. К. Величков № 15
Работно време: 08:30 - 17:00 часа
За посетители: 09:00 - 12:00 часа и 13:30 - 16:30 часа
Събота: 10:00 - 14:00 часа
тел.: + 359 344 431 13; + 359 443 108
факс: + 359 34 44 31 44
e-mail: museumpz@abv.bg
Регионалният исторически музей – Пазарджик е включен в списъка на Стоте национални туристически обект. Добре известно е, че е един от най-старите в България - почти на един век (основан е 1911 г.), а първата му музейна експозиция е факт през 1924 г. Сегашната му основна сграда е специално проектирана за него, завършена е и е открита през 1980 г. с обща полезна експозиционна площ 2 680 кв.м.
Главният вход на музея
Централното пано на сградата
Основните исторически експозиции естествено се отнасят за региона на Пазарджик и обхващат времето от палеолита (100–40 хил. г. пр. Хр.) до средата на ХХ век. В тях са представени предмети и от неолита и халколита, богата сбирка на оброчни плочи на Тракийския конник, национално-освободителните борби и историята на гр. Пазарджик след Освобождението през 1878 г. Посетителите често се застояват и пред макета на Куршум хан – един от най-големите на Балканския полустров, построен през 1574 г. и просъществувал до Освобождението. Наречен е така, защото имал кубета, покрити с олово (на турски куршум), а двуетажната му каменна сграда е заемала площ от почти 12 хил. кв. метра. Турски пътешественик е оставил сведения, че в хана има обори за 2000 камили, конюшни за 3000 жребци, 70-80 къщи с хареми за първенци, места за везири и министри, и за бедни гости. Макър че според мен цифрите за камилите и конете са преувеличени (даже и да се съберат на такава площ те не могат да се обслужват и разделят между различни собственици), все пак това е било огромно стопанство.
Ето моите акценти от сбирката на музея:
Декадрахми на дероните
През 1937 г. в местността Исови камъни до село Величково, Пазарджишко, е открит глинен съд с 11 сребърни монети. Съдържа декадрахми (монетите са с тегло около 40 гр. всяка) на племето дерони. В музея е изложена една от тях и само това да имаше – посещението му си струва, защото съкровището е единствено по рода си в света.
Декадрахма на дероните, края на VI в. пр. н. е.
На монетите е изобразен човек с камшик, каращ двуколка, теглена от вол в ход надясно. На екземпляра в музея и на още пет монети над него е изобразен летящ орел, който държи гущер в клюна си, а на други - слънце с двадесет и четири лъча.
Марка с декадрахма със слънце (марката не е част от музейната сбирка)
Има и декадрахми с изобразен шлем над вола.
Кратка справка: Нуждата от общоприето средство за размяна е почуствана в зората на човешката цивилизация. От древноста среброто и златото поемат тази роля, като идеята да се постави белег/изображение, гарантиращ качеството и тежеста на металните късове възниква доста късно – около VІІ в. пр. Хр. в гръцките градове. Най-удобната форма – кръглата, е в основата на различни по тегло монетни системи, като общ признак е наименованието на най-дребната сребърна монета – драхмата. Монетата от 2 драхми е известна като дидрахма или статер, а монетата от 4 драхми - като тетрадрахма. Поради високата покупателната стойност сеченето на по-големи монети, като монетата от 10 драхми (декадрахма), било изключение. Липсата на единен теглови стандарт дава възможност намерените монети на дероните да бъде означени и като тетрастатери.
Древните монети не са имали означен номинал, а са се различавали по тегло. Монетите били сечени най-напред със знак от едната страна, а по-късно и от двете страни.
Сбирка от каменни овни в лапидариума
Овенът в древността е домашно и жертвено животно, зодиакален знак, елемент на много произведения на торевтиката (например ритона с глава на овен в Панагюрското съкровище) и т.н. И все пак се учудих на количеството и големия географски регион на събраните в лапидариума на музея каменни овни - от с. Радилово, от с. Мухово, от с. Боримечково и каменни животни от други места.
Каменни фигури на овен, с. Мухово от първата половина на I хил. пр. н.е.
Кратка справка: лапидариум е място, където са подредени находки с археологическо значение предимно от камъни — статуи, колони, архитектурни детайли, култови фигури, плочи и други. Най-често лапидариумите са разположени на открито в дворовете на археологическите и историческите музеи.
Интересно за по-младите (а и за нашето поколение) са и изложените хромели – камъни за домашно стриване на зърно. Те представляват два неголеми кръгли плоски камъка, поставени един върху друг с дупка в средата за зърното. Единият камък (обикновенно горния) се върти, а от страни изтича вече смляното на брашно зърно. Този процес се е прилагал не само за житото, а и за царевицата и ярмата (зобта) за добитъка, а хромели са използвани поне седем хилядолетия.
Хромели от І - ІV век
Ето и един странен по датировка експонат:
Надгробни турски паметници от XII – XIV век
Според табелката (нарочно е оставена да се вижда в долния ляв ъгъл), излиза че още в периода 11хх-13хх г. (т.е. дори два века преди завладяването на Балканския полуостров от турците) в региона е имало уседнало турско население ползващо арабски, достатъчно богато и влиятелно да прави надгробни паметници (т.е. или да има грамотни каменоделци или да може да ги докара отдалеч), съхранени повече от половин хилядолетие. Или е грешка? За сведение османската империя е основана в края на XIII век – през 1281 г.
И накрая един симпатичен сребърен тас.
Сребърно тасче на градинарския еснаф, Пазарджик
сряда, 7 октомври 2009 г.
Художествена галерия "Борис Денев" - Велико Търново
Адрес: Велико Търново 5000, парк "Асеневци" п.к. 250
Раб. време 10-18 ч. (без понеделник), четвъртък свободен вход
Тел.: 062/ 638 961: директор
062/ 638 951: уредник
062/ 638 941: каса 
Сградата на художествената галерия
Художествената галерия "Борис Денев" в гр. Велико Търново е разположена до река Янтра в парк "Асеневци", върху живописния полуостров Боруна. В интернет сведенията за нея са кратки и еднотипни: галерията е една от най-старите в страната (функционира от 1934 г.) и понастоящем фонда й достига около 5000 творби, експонирани в адаптираната за целта сграда. Те са основно живопис, графика и скулптура. На първия етаж са показани произведения на тема "Велико Търново през погледа на художника", а на втория - свободна подборка от фонда на галерията.
На входа на сградата ни посреща достолепната скулптура на патриарх Евтимий (ок. 1325 - ок. 1403) – последния за Второто българско царство. През 1393 г. патриарха ръководи няколкомесечната отбрана на столицата Велико Търново от турското нашествие.
Логично най-голямо впечатление от колекцията ми направиха събраните произведения на най-добрите българските художници и скулптуристи:
Владимир Димитров – Майстора (1882-1960)
Брат и сестра (1926 г.)
Брат и сестра (1926 г.)
Златю Бояджиев (1903-1976)
Пейзаж от Белащица (село до Пловдив прочуто с чинаровата гора в местноста Чинарите)
Пейзаж от Белащица (село до Пловдив прочуто с чинаровата гора в местноста Чинарите)
Светлин Русев (р. 1933)
Майка ми (1970)
Майка ми (1970)
Георги Чапкънов (р. 1943) - Ловец
От иконната изложба подбрах следното:
Икона Св. Атанасий, XIX в., Русаля (село в община Велико Търново). Счита се че св. Атанасий (ок. 293/297 – 2 май 373 година) пренася монашеството от Египет и е основател на най-стария европейски манастир “Свети Атанасий”, до днешното село Златна Ливада през 344 г.
Икона "Св. Св. Кирил и Методий", края на XIX в., иконописец Иванчо Кънчев от Трявна
Икона "Страшният съд", XIX в., Преображенски манастир
В последната икона е интересно изобразяването на мъките на грешниците:
Детайл от иконата "Страшният съд"
Ако посетите изложбата (цената на входните билети е минимална, особено за семейства) ще може да видите още много графики, картини, икони, скулптури и други художествени произведения, свързани с историята на Велико Търново.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
